As you wish

Rocky Shore

2011-07-14T19:42:00.002+03:00

Water colours, 19x13.5

I Amsterdam

2011-07-14T19:41:00.004+03:00

Water colours

Notre-Dame Cathedral, Luxembourg

2011-07-14T19:40:00.001+03:00

Water colours

A Sea Shore

2011-07-14T19:39:00.001+03:00

Water colours, 19x13.5

A Sea

2011-07-14T19:36:00.006+03:00

Water colours, 19x13.5

Notre-Dame Cathedral, Luxembourg

2011-07-14T19:30:00.001+03:00

Water colours

Faro de Maspalomas, Gran Canaria

2011-07-14T19:27:00.003+03:00

Oil on canvas, 30x24 cm

Daily catch, Altea, Spain

2011-07-14T19:26:00.001+03:00

Netherlands

2011-07-14T19:25:00.002+03:00

Oil on canvas, 32.5x24

Luxembourg

2011-07-14T19:22:00.003+03:00

Oil on canvas, 27x22

Romanian beach

2011-07-14T19:18:00.004+03:00

Oil on canvas, 27x22

Вени и поезията

2010-02-26T15:00:00.005+02:00

С Вени не сме се виждали от няколко месеца, но си общуваме в интернет- пространството. Пише ми, почти на крак, че трябва да излиза. Преди това трябва да се обръсне, защото брадата му е на една седмица.* Т.е. трябва да отдели много време за процедурата. Мисля си, че вече не е пред компютъра, но след малко се появява ново съобщение:
"Пушкин влиза в банята". Почти съм вдъхновен за картина със същото заглавие...

*Ако Вени не се бръсне една седмица, то тогава той прилича на лъв.

Edwin

2009-02-13T00:56:00.002+02:00

Сърцето казва думата,
ала езикът се е вкоравил,
превърнал се е в груб и грапав корен.

Спас

2008-10-25T01:14:00.003+03:00

Спас имаше много големи пръсти и когато цигарата му стигаше до фаса, той просто смачкваше огънчето и я хвърляше прилежно в кошчето.
Спас пиеше много, но беше много далеч от "пияница" - без глупости, без пиянски приказки.
Със Спас пиехме водка под секвоите, когато валеше дъжд или сняг, а клоните сякаш надничаха в сумрачната барака.
Почти не говореше и рядко се шегуваше.
Имаше една леко тъжна усмивка.
Беше много силен, много слаб и много сръчен.
Обичаше кучетата и те му се радваха. Онова, жълтото куче, буквално го прегръщаше. (Не бях виждал куче да прегръща).Беше го измъквал няколко пъти от кучкарите. После го кръстиха на него и сякаш всички бяха станали будисти и тайно вярваха, че то е прероденият Спас.
Спас имаше много приятели и всеки се спираше да го поздравява, дори министрите, които идваха, го разпитваха как е, как е семейството.
Никога не каза лоша дума за жена си, която всички знаехме, че е кучка и го тормозеше, дори когато той се разболя.
Построи много уютен дом, за който всички си мечтаеха. Сам.
Никога не се ядоса. Никога не му е личало да има проблеми.
Правеше прости и вкусни манджи, без да се старае.
Спах ходеше много изправен.
Спас ни учеше на много неща, без да иска и без да осъзнаваме.
Спас се разболя и всички съвсем искрено се втурнаха да помагат.
Спас умря.
................................................................
Спас е истински добър човек.

2008-10-17T01:57:00.012+03:00

Вени и "Метъла"

2008-07-26T22:18:00.003+03:00

Миналата година легендарната група в стил "юнашки метъл" Manowar имаше концерт, който продължи невероятните три часа и половина, като изпяха и химна. Тази година, в опит за световен рекорд, изнесоха концерт, който продължи ужасяващите пет часа. Химнът бе изпят отново, което, естествено, много ни трогна с Вени. И, не че имаше опасност, вътрешно бяхме много доволни, че не сме посетили въпросните мероприятия.
Тъй като, все пак, "we need metal in our lives", вчера отидохме на концерт на Metallica... Съвсем очаквано останахме много доволни - от песните, които изпяха, от многото публика и т.н. Тази сутрин отново обсъждахме концерта и Вени, след кратък размисъл, се присеща за нещо, подсмихва се и споделя:
- Щеше да ми хареса още повече, ако бяха изпълнили поне "Тих бял Дунав"! - следват леко ехидни хихикания и от двамата...

Вени и автомивката

2008-07-19T00:39:00.004+03:00

Братовчедът на Вени е паркирал колата пред входа и вижда, че над страничното огледало са прелитали гълъби, при това няколко пъти. Той решава да го поизмие леко и за целта взима кофа с вода и го сапунисва добре. С типичния си перфекционизъм, Братовчедът се увлича в миенето, пяната се увеличава, слънцето пече, студени капки вода се стичат по гладките и аеродинамични форми на колата (сив металик)... Вени наблюдава известно време, повдига многозначително едната си вежда над очилата, приближава се и с едва доловима носталгия в гласа по клиповете на Playboy от 80-те пита Братовчедът:
- А няма ли да си потъркаш малко гърдите на предното стъкло?

Малини

2008-07-19T00:26:00.001+03:00

"- Ей... Усмихни се! Искам да целуна устните ти!...."

"Погледът"

2008-07-08T01:15:00.004+03:00

"Чудеше се дали вече не е достатъчно уморен. Болката, която започна да усеща в нозете си, бе сигурен признак за това. Запъти се към хотела. Празничната атмосфера на фоайето се бе стопила... Няколко елегантни млади жени, от тия, дето с хиляди разцъфват и увяхват по заведенията на града, стояха и чакаха кавалер или пък асансьор. Тъкмо като натискаше копчето, едно лице се вряза в периферията му и за да го види добре, той едва не изкълчи врата си, изричайки почти на глас: "Не бой се! Разбира се, че те обичам".

Вени и математиката

2008-07-01T02:46:00.004+03:00

Племенникът на Вени ни е на гости. Като един истински и отговорен чичо, Вени не му позволява да играе на компютъра, а решава да провери знанията му по математика. Започва с кратки и лесни въпросчета:
- Колко е три по три?
- Девет!
- Добре... Колко е пет по пет?
- Двайсет и пет!
- Добре! Седем по шест? (А да те видя сега!) - и се подсмихва доволно.
- .... четирсе и две...
Вени продължава да пита. Все по-трудни задачи се сипят една след друга, а и аз се пробвам, за да се проверя дали случайно не съм забравил умножението. (Не съм.)
- Така. Хайде сега нещо по-сложно. Колко прави десет по сто?
Племенникът му е малко объркан и протестира, че това още не са го учили, но Вени не го оставя и иска да стигне до правилния отговор като му дава леки насоки:
- Това е десет пъти по сто...
Племенникът му започва неуверено да събира стотици, но се обърква. Вени е твърдо решен да го научи колко е десет по сто и продължава да дава насоки, които започват да объркват и мен - математическата еквилибристика не е шега работа. След дълго и изтощително пресмятане, Вени пуска в действие последния си педагогически ход и пита отчаяния си племнник:
- Колко прави хиляда?
Тук, смазани от тежестта на непосилната задача и живота, млъкваме и всеки тръгва нанякъде, замислен за някакви свои си работи...

Морис Уест

2008-06-07T22:36:00.004+03:00

"- Елате пак, ще пием чай и ще си поговорим в мълчание... Когато мълчим, сме като един човек. Заговорим ли - ставаме двама..."

Ъпдайк

2008-06-05T01:31:00.003+03:00

"... сърцето се сви при един спомен от времето, когато им стигаше, че са заедно: веднъж му бе признала, че докато младежът от бензиностанцията бършел предното стъкло с енергичен замах, тя се възбудила при поклащането на колата. От всичко, дето някога му бе споделяла, това оставаше в съзнанието му като най - откровеното, като мигновено разбулване на оная тайнствена жена, до която никога не бе успял да се доближи и накрая се бе уморил от безплодните си усилия."

Вени и Червената шапчица

2008-04-06T21:36:00.002+03:00

Когато майката на Вени идва при нас, тя остава да спи на неговото легло, а той идва в моята стая на третото легло. Такъв е случаят и предната вечер.
Вени е поуморен и вече си ляга, а аз посещавам банята. След малко влизам в стаята и виждам Вени, който си е дръпнал одеалото до носа и се подават само ококорените му очи зад очилата. Всичко това много ми напомня на вълка, който изял бабата и се маскирал като нея (!). Незнайно защо леко перифразирам и питам:
- Червена шапчице, защо са ти толкова големи очите?
Вместо всеизвестната реплика ми се отговаря с боботещ глас:
- Ти да ми видиш топките какви са!

Вени и жените

2008-04-06T21:15:00.003+03:00

Вени по принцип е претенциозен по отношение на жените. Аз от време на време го ругая приятелски заради това.
Вени обича жени с големи гърди, защото има големи ръце и иска да няма "луфтове", но аз тайно го подозирам, че не харесва жени, които имат по-малки гърди от неговите.
Една пролет... времето беше много хубаво. Всичко се раззеленяваше, птиците пеят, бирата е по-вкусна, а всички дами започват закачливо да се разголват. С Вени сме седнали на бира под шарена сянка с чудесен изглед към алеята, по която минават облени от слънчева свелина прекрасни млади дами. Мързелът ни наляга (или може би пролетната умора). От време на време питам Вени дали някоя му харесва, но никоя не му задържа вниманието за дълго. Най-после фиксирам едно момиче, което е доста надарено, но не прекалено. "Тази е идеална за Вени" - мисля си аз и му я посочвам с поглед:
- Ето, тази вече трябва да ти хареса - виж какви гърди има! - казвам аз почти ядосано.
- Да, ама след 15 години ще й виснат! Наздраве! - отговаря той, като ми се хили под мустак, а аз седя в недоумениие и се чудя дали ми говори сериозно.

Вени и "Tool"

2008-04-06T20:56:00.006+03:00

С Вени сме на рожден ден, който е белязан от странното присъствие на 10-литрова туба от минерална вода, пълна с ракия. С помпичка!
С напредването на нощта Вени се "уморява" все повече и повече до състояние, в което никога не го бях виждал. Подпира леко главата си на кухненската маса и от време на време ругае гадните песни, които пускат по радиото. Това не му пречи да си припява обаче. Мрънка си под носа и апелира към анонимния тон-режисьор да пусне нещо на "Tool" - любима негова група, което така и не става. За да го ободри, една млада дама от гостите го повежда за ръка към стаята, където е ядрото на купона с обещанието, че ще пуснат въпросната група. След малко установявам, че Вени е изчезнал и правя кратка обиколка из апартамента, за да разбера, че тоалетната е единственото място, където може да бъде.
- Вени, вътре ли си? - питам аз.
Мълчание.
- Вени, вътре ли си? - питам пак.
Вместо отговор Вени пуска водата...
..................................................................................................
Малко по-късно го откривам отново, подпрял глава на масата, но някой му е подложил кухненски ръкохваки под челото, за да му е по-удобно. Следват нови опити да бъде накаран да стане, но без резултат. Тогава някой казва:
- Хайде, ставай! В другата стая са пуснали "Tool"!
A Вени отговаря категорично:
- Ако ще и татул да пуснат, пак няма да стана!!!

Вени и извънземните (само за просветени): Реквием

2008-02-08T23:41:00.001+02:00

Най-накрая Вени открива фазерния мистолет и разгонва фамилията на всички космически авантюристи.

Вени и извънземните (само за просветени)

2007-11-30T01:28:00.000+02:00

След дълго и мъчително проследяване на сериалите "Babylon 5", "Battlestar "Galactica", "Star Treck: Deep Space 9", "4400", с Вени съчиняваме постен и тъп сценарий - малоумна компилация от посочените сериалчета:
Минбарите* долитат с лъскавите си кораби на Земята, за да й помогнат срещу нападенията на клингоните** и силоните***. Капитан Шеридан и капитан Цицко се борят за сърцето на известната в минбарските среди посланик Дилейн. Кентаврите*/* се опитват да извлекат полза от сложната ситуация и да наложат своето господство във Вселената. Посланик Дилейн се преселва в тялото на Декс, а майор Кира се опитва да помогне на стар бейджорец*//*, който смътно й напомня за баща й, затова му прави супа от корен и му построява пещ. Всички започват да си инжектират наркотик, който ще ги дари със супер сили, но цялата ситуация се изражда. Предател от ференгите**** издава местоположението на бунтовническите сили и Доминионите***** се виждат принудени да изпратят... башибозук****** - завършва историята Вени.
_________________________________
Бележки под линия:
* Добри извънземни
** Лоши извънземни, много напреднали в технологиите
*** Нито извънземни, нито роботи, създадени от хората
*/* Не са тези кентаври, а едни други
*//* Смешни извънземни с оребрени носове
**** Гнусни извънземни с усет към търговията и интригата
***** Доминиони от Гама квадранта
****** Е, хайде сега...

Вени и Нова година

2007-11-24T21:22:00.000+02:00

24 ноември 2007 година. Събота. Мрачно и мъгливо време. С Вени сме се запътили към магазина. Наоколо е супер тихо. Толкова тихо, че чувам Вени как диша. Не мога да не споделя учудването си от съботната тишина и казвам:
- Как може да е толкова тихо?
Вени ми отвръща:
- Ами събота е, хората си почиват.
- Да де, ама съботата не е само за стоене вкъщи и спане...
- Ами ... хората тръпнат в очакване на Новата година.
- ...

Стаята

2007-11-17T01:07:00.000+02:00

Беше ужасно студено. На пода нямаше нищо. Радиаторите бяха изкъртени. Никакви мебели не украсяваха иначе широката стая. Имаше само един окаян дюшек, подпрян на стената, която беше покрита с чисто бели тапети, наскоро залепени, но въпреки това някои от тях висяха. Тапетите контрастираха на пожълтелия, опушен таван, от който висеше изгоряла крушка.
Той гледаше стаята и се чудеше защо тя го бе накарала да я наемат. Погледна към нея - тя стоеше свита в якето си, а посинелите й устни трепереха от студ. Сивите му очи я погледнаха хладно. Той се приближи до нея и я прегърна.
Вече се мръкваше, а нямаха къде другаде да отидат. Сложиха дюшека на мозаечния под и седнаха. Не носеха никакви завивки. Само цигари. Бяха запалили по една и синкавият дим бавно пълзеше из празната стая.
Бяха се прегърнали, за да се стоплят, но нямаше никакъв ефект. Лежаха на дюшека и не можеха да заспят от студ.
Той отпусна лявата си ръка и я плъзна между краката й. Почти грубо разкопча дънките й. Тя не се възпротиви. Остави го да я събуе. След това той смъкна панталона си и легна отгоре й. Тя се разкрачи.
Започна. Вътре. Навътре. Вън. Вътре. Навън. Навътре. Навън. Навътре... Продължаваше с все по-голяма енергия, почти ожесточение. По челото му изби пот. Тя пъшкаше под него. Потта се стичаше по гърба му, стичаше се по ръцете и краката му. От него се вдигаше пара, но се чувстваше като къс лед. Но продължаваше - навън, навътре... Не можеше да свърши... Навън... навътре... Започна да се унася... навън... замайване... вътре... тя стенеше... губеха се мислите... вън... гледаше тапетите... вътре... мозайка... вън... таван...
Стон.
........................................................................................
Той отвори очи. Беше съмнало. Огледа се. Видя няколко петна по дюшека. Тя лежеше на земята със затворени очи. Имаше няколко фаса до нея.
Запали си цигара. Издиша дима и се удари няколко пъти по бедрата, за да се стопли. Отиде до нея и я придърпа върху дюшека.
Беше доста тежка. Като къс лед.
Започна да се разхожда из стаята; реши да я събуди и да отидат да ядат някъде.
Побутна я. Тя не помръдна.
Той пробва пак без резултат.
Разтърси я с всичка сила. Тя беше мораво синя.
Устата й бе леко отворена, а устните бяха напукани и очертаваха черна дупка, малка и дълбока на фона на вкочаненото й лице.
Той се изправи бързо, ритна я с цялата ярост, която таеше и й изкрещя:
- Събуди се!
Мълчание.
Овладя се и започна да смъква тапетите от стените. Събра ги на купчина в средата на стаята и ги запали. Извади си цигара и докато пушеше, гледаше червеното на огъня.
Из стаята плъзна миризма на изгоряла хартия и лепило.
Той бавно се наведе над нея, целуна я по устните,... а след това разкопча дънките й и започна...
Навътре... навън...

10.11.1998 г.

Вени и Супергероят

2007-11-16T00:03:00.000+02:00

Някакъв внезапен порив към разнообразие ме подтикна да си купя червени слипове. С две черни райета отстрани. Много модерни и приятни слипове - памучни.
В събота обикновено пера и след като бях свалил всички дрехи от себе си, с изключение на червените слипове, докато се чудех дали не съм забравил някоя мръсна дреха, бях застанал в героична поза пред пералнята- с ръцете на кръста, наметнат с хавлия. В това време Вени излиза от стаята, става леко течение, хавлията се развява, а той минава покрай мен, поглежда ме леко подозрително и ме пита:
- Ще переш ли ... или ще спасяваш света?

Братовчедът и Вени на път

2007-10-29T18:47:00.001+02:00

Вени и братовчед му пътуват с кола, преминавайки надлъж почти през цялата страна. Пътуването е дълго и би било скучно, ако не се провеждаха кратки и забавни диалози.
Вени наблюдава градския пейзаж във Велико Търново и с острия си поглед засича реклама, която гласи "Торбички за смет". Той пита братовчед си:
- Знаеш ли историята за онзи човек, който раздавал торбички за смет?
Братовчедът мисли усилено няколко секунди.
- Не.
Вени мълчи продължително.
- Иии...?!?
- Един човек обикалял из града и викал "Тоооорбички за смет".
- Е, и...?!?
- Ами ... хората му давали смет, а той пък им давал торбички...

Аз и Вени преди вечеря

2007-10-11T21:48:00.001+03:00

Докато си правех кротко настоящия Блог, Вени режеше лук за картофената салата. Това определено го караше да се чувствува сантиментално и проронваше някоя издайническа сълза. Виждайки моето занимание, той ме попита:
- Блог ли си правиш?
И аз казвам :
- Да.
- Що, имаш нужда да се изразяваш ли?