Братовчедът и Вени на път

Вени и братовчед му пътуват с кола, преминавайки надлъж почти през цялата страна. Пътуването е дълго и би било скучно, ако не се провеждаха кратки и забавни диалози.
Вени наблюдава градския пейзаж във Велико Търново и с острия си поглед засича реклама, която гласи "Торбички за смет". Той пита братовчед си:
- Знаеш ли историята за онзи човек, който раздавал торбички за смет?
Братовчедът мисли усилено няколко секунди.
- Не.
Вени мълчи продължително.
- Иии...?!?
- Един човек обикалял из града и викал "Тоооорбички за смет".
- Е, и...?!?
- Ами ... хората му давали смет, а той пък им давал торбички...

Аз и Вени преди вечеря

Докато си правех кротко настоящия Блог, Вени режеше лук за картофената салата. Това определено го караше да се чувствува сантиментално и проронваше някоя издайническа сълза. Виждайки моето занимание, той ме попита:
- Блог ли си правиш?
И аз казвам :
- Да.
- Що, имаш нужда да се изразяваш ли?