Вени и "Метъла"

Миналата година легендарната група в стил "юнашки метъл" Manowar имаше концерт, който продължи невероятните три часа и половина, като изпяха и химна. Тази година, в опит за световен рекорд, изнесоха концерт, който продължи ужасяващите пет часа. Химнът бе изпят отново, което, естествено, много ни трогна с Вени. И, не че имаше опасност, вътрешно бяхме много доволни, че не сме посетили въпросните мероприятия.
Тъй като, все пак, "we need metal in our lives", вчера отидохме на концерт на Metallica... Съвсем очаквано останахме много доволни - от песните, които изпяха, от многото публика и т.н. Тази сутрин отново обсъждахме концерта и Вени, след кратък размисъл, се присеща за нещо, подсмихва се и споделя:
- Щеше да ми хареса още повече, ако бяха изпълнили поне "Тих бял Дунав"! - следват леко ехидни хихикания и от двамата...

Вени и автомивката

Братовчедът на Вени е паркирал колата пред входа и вижда, че над страничното огледало са прелитали гълъби, при това няколко пъти. Той решава да го поизмие леко и за целта взима кофа с вода и го сапунисва добре. С типичния си перфекционизъм, Братовчедът се увлича в миенето, пяната се увеличава, слънцето пече, студени капки вода се стичат по гладките и аеродинамични форми на колата (сив металик)... Вени наблюдава известно време, повдига многозначително едната си вежда над очилата, приближава се и с едва доловима носталгия в гласа по клиповете на Playboy от 80-те пита Братовчедът:
- А няма ли да си потъркаш малко гърдите на предното стъкло?

Малини

"- Ей... Усмихни се! Искам да целуна устните ти!...."

"Погледът"

"Чудеше се дали вече не е достатъчно уморен. Болката, която започна да усеща в нозете си, бе сигурен признак за това. Запъти се към хотела. Празничната атмосфера на фоайето се бе стопила... Няколко елегантни млади жени, от тия, дето с хиляди разцъфват и увяхват по заведенията на града, стояха и чакаха кавалер или пък асансьор. Тъкмо като натискаше копчето, едно лице се вряза в периферията му и за да го види добре, той едва не изкълчи врата си, изричайки почти на глас: "Не бой се! Разбира се, че те обичам".

Вени и математиката

Племенникът на Вени ни е на гости. Като един истински и отговорен чичо, Вени не му позволява да играе на компютъра, а решава да провери знанията му по математика. Започва с кратки и лесни въпросчета:
- Колко е три по три?
- Девет!
- Добре... Колко е пет по пет?
- Двайсет и пет!
- Добре! Седем по шест? (А да те видя сега!) - и се подсмихва доволно.
- .... четирсе и две...
Вени продължава да пита. Все по-трудни задачи се сипят една след друга, а и аз се пробвам, за да се проверя дали случайно не съм забравил умножението. (Не съм.)
- Така. Хайде сега нещо по-сложно. Колко прави десет по сто?
Племенникът му е малко объркан и протестира, че това още не са го учили, но Вени не го оставя и иска да стигне до правилния отговор като му дава леки насоки:
- Това е десет пъти по сто...
Племенникът му започва неуверено да събира стотици, но се обърква. Вени е твърдо решен да го научи колко е десет по сто и продължава да дава насоки, които започват да объркват и мен - математическата еквилибристика не е шега работа. След дълго и изтощително пресмятане, Вени пуска в действие последния си педагогически ход и пита отчаяния си племнник:
- Колко прави хиляда?
Тук, смазани от тежестта на непосилната задача и живота, млъкваме и всеки тръгва нанякъде, замислен за някакви свои си работи...