Вени и извънземните (само за просветени)

След дълго и мъчително проследяване на сериалите "Babylon 5", "Battlestar "Galactica", "Star Treck: Deep Space 9", "4400", с Вени съчиняваме постен и тъп сценарий - малоумна компилация от посочените сериалчета:
Минбарите* долитат с лъскавите си кораби на Земята, за да й помогнат срещу нападенията на клингоните** и силоните***. Капитан Шеридан и капитан Цицко се борят за сърцето на известната в минбарските среди посланик Дилейн. Кентаврите*/* се опитват да извлекат полза от сложната ситуация и да наложат своето господство във Вселената. Посланик Дилейн се преселва в тялото на Декс, а майор Кира се опитва да помогне на стар бейджорец*//*, който смътно й напомня за баща й, затова му прави супа от корен и му построява пещ. Всички започват да си инжектират наркотик, който ще ги дари със супер сили, но цялата ситуация се изражда. Предател от ференгите**** издава местоположението на бунтовническите сили и Доминионите***** се виждат принудени да изпратят... башибозук****** - завършва историята Вени.
_________________________________
Бележки под линия:
* Добри извънземни
** Лоши извънземни, много напреднали в технологиите
*** Нито извънземни, нито роботи, създадени от хората
*/* Не са тези кентаври, а едни други
*//* Смешни извънземни с оребрени носове
**** Гнусни извънземни с усет към търговията и интригата
***** Доминиони от Гама квадранта
****** Е, хайде сега...

Вени и Нова година

24 ноември 2007 година. Събота. Мрачно и мъгливо време. С Вени сме се запътили към магазина. Наоколо е супер тихо. Толкова тихо, че чувам Вени как диша. Не мога да не споделя учудването си от съботната тишина и казвам:
- Как може да е толкова тихо?
Вени ми отвръща:
- Ами събота е, хората си почиват.
- Да де, ама съботата не е само за стоене вкъщи и спане...
- Ами ... хората тръпнат в очакване на Новата година.
- ...

Стаята

Беше ужасно студено. На пода нямаше нищо. Радиаторите бяха изкъртени. Никакви мебели не украсяваха иначе широката стая. Имаше само един окаян дюшек, подпрян на стената, която беше покрита с чисто бели тапети, наскоро залепени, но въпреки това някои от тях висяха. Тапетите контрастираха на пожълтелия, опушен таван, от който висеше изгоряла крушка.
Той гледаше стаята и се чудеше защо тя го бе накарала да я наемат. Погледна към нея - тя стоеше свита в якето си, а посинелите й устни трепереха от студ. Сивите му очи я погледнаха хладно. Той се приближи до нея и я прегърна.
Вече се мръкваше, а нямаха къде другаде да отидат. Сложиха дюшека на мозаечния под и седнаха. Не носеха никакви завивки. Само цигари. Бяха запалили по една и синкавият дим бавно пълзеше из празната стая.
Бяха се прегърнали, за да се стоплят, но нямаше никакъв ефект. Лежаха на дюшека и не можеха да заспят от студ.
Той отпусна лявата си ръка и я плъзна между краката й. Почти грубо разкопча дънките й. Тя не се възпротиви. Остави го да я събуе. След това той смъкна панталона си и легна отгоре й. Тя се разкрачи.
Започна. Вътре. Навътре. Вън. Вътре. Навън. Навътре. Навън. Навътре... Продължаваше с все по-голяма енергия, почти ожесточение. По челото му изби пот. Тя пъшкаше под него. Потта се стичаше по гърба му, стичаше се по ръцете и краката му. От него се вдигаше пара, но се чувстваше като къс лед. Но продължаваше - навън, навътре... Не можеше да свърши... Навън... навътре... Започна да се унася... навън... замайване... вътре... тя стенеше... губеха се мислите... вън... гледаше тапетите... вътре... мозайка... вън... таван...
Стон.
........................................................................................
Той отвори очи. Беше съмнало. Огледа се. Видя няколко петна по дюшека. Тя лежеше на земята със затворени очи. Имаше няколко фаса до нея.
Запали си цигара. Издиша дима и се удари няколко пъти по бедрата, за да се стопли. Отиде до нея и я придърпа върху дюшека.
Беше доста тежка. Като къс лед.
Започна да се разхожда из стаята; реши да я събуди и да отидат да ядат някъде.
Побутна я. Тя не помръдна.
Той пробва пак без резултат.
Разтърси я с всичка сила. Тя беше мораво синя.
Устата й бе леко отворена, а устните бяха напукани и очертаваха черна дупка, малка и дълбока на фона на вкочаненото й лице.
Той се изправи бързо, ритна я с цялата ярост, която таеше и й изкрещя:
- Събуди се!
Мълчание.
Овладя се и започна да смъква тапетите от стените. Събра ги на купчина в средата на стаята и ги запали. Извади си цигара и докато пушеше, гледаше червеното на огъня.
Из стаята плъзна миризма на изгоряла хартия и лепило.
Той бавно се наведе над нея, целуна я по устните,... а след това разкопча дънките й и започна...
Навътре... навън...

10.11.1998 г.

Вени и Супергероят

Някакъв внезапен порив към разнообразие ме подтикна да си купя червени слипове. С две черни райета отстрани. Много модерни и приятни слипове - памучни.
В събота обикновено пера и след като бях свалил всички дрехи от себе си, с изключение на червените слипове, докато се чудех дали не съм забравил някоя мръсна дреха, бях застанал в героична поза пред пералнята- с ръцете на кръста, наметнат с хавлия. В това време Вени излиза от стаята, става леко течение, хавлията се развява, а той минава покрай мен, поглежда ме леко подозрително и ме пита:
- Ще переш ли ... или ще спасяваш света?

Братовчедът и Вени на път

Вени и братовчед му пътуват с кола, преминавайки надлъж почти през цялата страна. Пътуването е дълго и би било скучно, ако не се провеждаха кратки и забавни диалози.
Вени наблюдава градския пейзаж във Велико Търново и с острия си поглед засича реклама, която гласи "Торбички за смет". Той пита братовчед си:
- Знаеш ли историята за онзи човек, който раздавал торбички за смет?
Братовчедът мисли усилено няколко секунди.
- Не.
Вени мълчи продължително.
- Иии...?!?
- Един човек обикалял из града и викал "Тоооорбички за смет".
- Е, и...?!?
- Ами ... хората му давали смет, а той пък им давал торбички...

Аз и Вени преди вечеря

Докато си правех кротко настоящия Блог, Вени режеше лук за картофената салата. Това определено го караше да се чувствува сантиментално и проронваше някоя издайническа сълза. Виждайки моето занимание, той ме попита:
- Блог ли си правиш?
И аз казвам :
- Да.
- Що, имаш нужда да се изразяваш ли?