24 ноември 2007 година. Събота. Мрачно и мъгливо време. С Вени сме се запътили към магазина. Наоколо е супер тихо. Толкова тихо, че чувам Вени как диша. Не мога да не споделя учудването си от съботната тишина и казвам:
- Как може да е толкова тихо?
Вени ми отвръща:
- Ами събота е, хората си почиват.
- Да де, ама съботата не е само за стоене вкъщи и спане...
- Ами ... хората тръпнат в очакване на Новата година.
- ...
- Как може да е толкова тихо?
Вени ми отвръща:
- Ами събота е, хората си почиват.
- Да де, ама съботата не е само за стоене вкъщи и спане...
- Ами ... хората тръпнат в очакване на Новата година.
- ...
1 comment:
Защо ли си мисля, че всичкото това тръпнене в очакване на Новата Година е съпътствано с огромна дандания, песнички, подаръчно суетене и почти изтерична радост...
Ама тази тишина сигурно е било нещо като Затишие пред буря.. Хихих!
Усмив!:)
Блещучкава Блещучка
Post a Comment