Спас

Спас имаше много големи пръсти и когато цигарата му стигаше до фаса, той просто смачкваше огънчето и я хвърляше прилежно в кошчето.
Спас пиеше много, но беше много далеч от "пияница" - без глупости, без пиянски приказки.
Със Спас пиехме водка под секвоите, когато валеше дъжд или сняг, а клоните сякаш надничаха в сумрачната барака.
Почти не говореше и рядко се шегуваше.
Имаше една леко тъжна усмивка.
Беше много силен, много слаб и много сръчен.
Обичаше кучетата и те му се радваха. Онова, жълтото куче, буквално го прегръщаше. (Не бях виждал куче да прегръща).Беше го измъквал няколко пъти от кучкарите. После го кръстиха на него и сякаш всички бяха станали будисти и тайно вярваха, че то е прероденият Спас.
Спас имаше много приятели и всеки се спираше да го поздравява, дори министрите, които идваха, го разпитваха как е, как е семейството.
Никога не каза лоша дума за жена си, която всички знаехме, че е кучка и го тормозеше, дори когато той се разболя.
Построи много уютен дом, за който всички си мечтаеха. Сам.
Никога не се ядоса. Никога не му е личало да има проблеми.
Правеше прости и вкусни манджи, без да се старае.
Спах ходеше много изправен.
Спас ни учеше на много неща, без да иска и без да осъзнаваме.
Спас се разболя и всички съвсем искрено се втурнаха да помагат.
Спас умря.
................................................................
Спас е истински добър човек.

Вени и "Метъла"

Миналата година легендарната група в стил "юнашки метъл" Manowar имаше концерт, който продължи невероятните три часа и половина, като изпяха и химна. Тази година, в опит за световен рекорд, изнесоха концерт, който продължи ужасяващите пет часа. Химнът бе изпят отново, което, естествено, много ни трогна с Вени. И, не че имаше опасност, вътрешно бяхме много доволни, че не сме посетили въпросните мероприятия.
Тъй като, все пак, "we need metal in our lives", вчера отидохме на концерт на Metallica... Съвсем очаквано останахме много доволни - от песните, които изпяха, от многото публика и т.н. Тази сутрин отново обсъждахме концерта и Вени, след кратък размисъл, се присеща за нещо, подсмихва се и споделя:
- Щеше да ми хареса още повече, ако бяха изпълнили поне "Тих бял Дунав"! - следват леко ехидни хихикания и от двамата...

Вени и автомивката

Братовчедът на Вени е паркирал колата пред входа и вижда, че над страничното огледало са прелитали гълъби, при това няколко пъти. Той решава да го поизмие леко и за целта взима кофа с вода и го сапунисва добре. С типичния си перфекционизъм, Братовчедът се увлича в миенето, пяната се увеличава, слънцето пече, студени капки вода се стичат по гладките и аеродинамични форми на колата (сив металик)... Вени наблюдава известно време, повдига многозначително едната си вежда над очилата, приближава се и с едва доловима носталгия в гласа по клиповете на Playboy от 80-те пита Братовчедът:
- А няма ли да си потъркаш малко гърдите на предното стъкло?

Малини

"- Ей... Усмихни се! Искам да целуна устните ти!...."

"Погледът"

"Чудеше се дали вече не е достатъчно уморен. Болката, която започна да усеща в нозете си, бе сигурен признак за това. Запъти се към хотела. Празничната атмосфера на фоайето се бе стопила... Няколко елегантни млади жени, от тия, дето с хиляди разцъфват и увяхват по заведенията на града, стояха и чакаха кавалер или пък асансьор. Тъкмо като натискаше копчето, едно лице се вряза в периферията му и за да го види добре, той едва не изкълчи врата си, изричайки почти на глас: "Не бой се! Разбира се, че те обичам".

Вени и математиката

Племенникът на Вени ни е на гости. Като един истински и отговорен чичо, Вени не му позволява да играе на компютъра, а решава да провери знанията му по математика. Започва с кратки и лесни въпросчета:
- Колко е три по три?
- Девет!
- Добре... Колко е пет по пет?
- Двайсет и пет!
- Добре! Седем по шест? (А да те видя сега!) - и се подсмихва доволно.
- .... четирсе и две...
Вени продължава да пита. Все по-трудни задачи се сипят една след друга, а и аз се пробвам, за да се проверя дали случайно не съм забравил умножението. (Не съм.)
- Така. Хайде сега нещо по-сложно. Колко прави десет по сто?
Племенникът му е малко объркан и протестира, че това още не са го учили, но Вени не го оставя и иска да стигне до правилния отговор като му дава леки насоки:
- Това е десет пъти по сто...
Племенникът му започва неуверено да събира стотици, но се обърква. Вени е твърдо решен да го научи колко е десет по сто и продължава да дава насоки, които започват да объркват и мен - математическата еквилибристика не е шега работа. След дълго и изтощително пресмятане, Вени пуска в действие последния си педагогически ход и пита отчаяния си племнник:
- Колко прави хиляда?
Тук, смазани от тежестта на непосилната задача и живота, млъкваме и всеки тръгва нанякъде, замислен за някакви свои си работи...

Морис Уест

"- Елате пак, ще пием чай и ще си поговорим в мълчание... Когато мълчим, сме като един човек. Заговорим ли - ставаме двама..."

Ъпдайк

"... сърцето се сви при един спомен от времето, когато им стигаше, че са заедно: веднъж му бе признала, че докато младежът от бензиностанцията бършел предното стъкло с енергичен замах, тя се възбудила при поклащането на колата. От всичко, дето някога му бе споделяла, това оставаше в съзнанието му като най - откровеното, като мигновено разбулване на оная тайнствена жена, до която никога не бе успял да се доближи и накрая се бе уморил от безплодните си усилия."

Вени и Червената шапчица

Когато майката на Вени идва при нас, тя остава да спи на неговото легло, а той идва в моята стая на третото легло. Такъв е случаят и предната вечер.
Вени е поуморен и вече си ляга, а аз посещавам банята. След малко влизам в стаята и виждам Вени, който си е дръпнал одеалото до носа и се подават само ококорените му очи зад очилата. Всичко това много ми напомня на вълка, който изял бабата и се маскирал като нея (!). Незнайно защо леко перифразирам и питам:
- Червена шапчице, защо са ти толкова големи очите?
Вместо всеизвестната реплика ми се отговаря с боботещ глас:
- Ти да ми видиш топките какви са!

Вени и жените

Вени по принцип е претенциозен по отношение на жените. Аз от време на време го ругая приятелски заради това.
Вени обича жени с големи гърди, защото има големи ръце и иска да няма "луфтове", но аз тайно го подозирам, че не харесва жени, които имат по-малки гърди от неговите.
Една пролет... времето беше много хубаво. Всичко се раззеленяваше, птиците пеят, бирата е по-вкусна, а всички дами започват закачливо да се разголват. С Вени сме седнали на бира под шарена сянка с чудесен изглед към алеята, по която минават облени от слънчева свелина прекрасни млади дами. Мързелът ни наляга (или може би пролетната умора). От време на време питам Вени дали някоя му харесва, но никоя не му задържа вниманието за дълго. Най-после фиксирам едно момиче, което е доста надарено, но не прекалено. "Тази е идеална за Вени" - мисля си аз и му я посочвам с поглед:
- Ето, тази вече трябва да ти хареса - виж какви гърди има! - казвам аз почти ядосано.
- Да, ама след 15 години ще й виснат! Наздраве! - отговаря той, като ми се хили под мустак, а аз седя в недоумениие и се чудя дали ми говори сериозно.

Вени и "Tool"

С Вени сме на рожден ден, който е белязан от странното присъствие на 10-литрова туба от минерална вода, пълна с ракия. С помпичка!
С напредването на нощта Вени се "уморява" все повече и повече до състояние, в което никога не го бях виждал. Подпира леко главата си на кухненската маса и от време на време ругае гадните песни, които пускат по радиото. Това не му пречи да си припява обаче. Мрънка си под носа и апелира към анонимния тон-режисьор да пусне нещо на "Tool" - любима негова група, което така и не става. За да го ободри, една млада дама от гостите го повежда за ръка към стаята, където е ядрото на купона с обещанието, че ще пуснат въпросната група. След малко установявам, че Вени е изчезнал и правя кратка обиколка из апартамента, за да разбера, че тоалетната е единственото място, където може да бъде.
- Вени, вътре ли си? - питам аз.
Мълчание.
- Вени, вътре ли си? - питам пак.
Вместо отговор Вени пуска водата...
..................................................................................................
Малко по-късно го откривам отново, подпрял глава на масата, но някой му е подложил кухненски ръкохваки под челото, за да му е по-удобно. Следват нови опити да бъде накаран да стане, но без резултат. Тогава някой казва:
- Хайде, ставай! В другата стая са пуснали "Tool"!
A Вени отговаря категорично:
- Ако ще и татул да пуснат, пак няма да стана!!!

Вени и извънземните (само за просветени): Реквием

Най-накрая Вени открива фазерния мистолет и разгонва фамилията на всички космически авантюристи.