Спас

Спас имаше много големи пръсти и когато цигарата му стигаше до фаса, той просто смачкваше огънчето и я хвърляше прилежно в кошчето.
Спас пиеше много, но беше много далеч от "пияница" - без глупости, без пиянски приказки.
Със Спас пиехме водка под секвоите, когато валеше дъжд или сняг, а клоните сякаш надничаха в сумрачната барака.
Почти не говореше и рядко се шегуваше.
Имаше една леко тъжна усмивка.
Беше много силен, много слаб и много сръчен.
Обичаше кучетата и те му се радваха. Онова, жълтото куче, буквално го прегръщаше. (Не бях виждал куче да прегръща).Беше го измъквал няколко пъти от кучкарите. После го кръстиха на него и сякаш всички бяха станали будисти и тайно вярваха, че то е прероденият Спас.
Спас имаше много приятели и всеки се спираше да го поздравява, дори министрите, които идваха, го разпитваха как е, как е семейството.
Никога не каза лоша дума за жена си, която всички знаехме, че е кучка и го тормозеше, дори когато той се разболя.
Построи много уютен дом, за който всички си мечтаеха. Сам.
Никога не се ядоса. Никога не му е личало да има проблеми.
Правеше прости и вкусни манджи, без да се старае.
Спах ходеше много изправен.
Спас ни учеше на много неща, без да иска и без да осъзнаваме.
Спас се разболя и всички съвсем искрено се втурнаха да помагат.
Спас умря.
................................................................
Спас е истински добър човек.