"Погледът"

"Чудеше се дали вече не е достатъчно уморен. Болката, която започна да усеща в нозете си, бе сигурен признак за това. Запъти се към хотела. Празничната атмосфера на фоайето се бе стопила... Няколко елегантни млади жени, от тия, дето с хиляди разцъфват и увяхват по заведенията на града, стояха и чакаха кавалер или пък асансьор. Тъкмо като натискаше копчето, едно лице се вряза в периферията му и за да го види добре, той едва не изкълчи врата си, изричайки почти на глас: "Не бой се! Разбира се, че те обичам".