Беше ужасно студено. На пода нямаше нищо. Радиаторите бяха изкъртени. Никакви мебели не украсяваха иначе широката стая. Имаше само един окаян дюшек, подпрян на стената, която беше покрита с чисто бели тапети, наскоро залепени, но въпреки това някои от тях висяха. Тапетите контрастираха на пожълтелия, опушен таван, от който висеше изгоряла крушка.
Той гледаше стаята и се чудеше защо тя го бе накарала да я наемат. Погледна към нея - тя стоеше свита в якето си, а посинелите й устни трепереха от студ. Сивите му очи я погледнаха хладно. Той се приближи до нея и я прегърна.
Вече се мръкваше, а нямаха къде другаде да отидат. Сложиха дюшека на мозаечния под и седнаха. Не носеха никакви завивки. Само цигари. Бяха запалили по една и синкавият дим бавно пълзеше из празната стая.
Бяха се прегърнали, за да се стоплят, но нямаше никакъв ефект. Лежаха на дюшека и не можеха да заспят от студ.
Той отпусна лявата си ръка и я плъзна между краката й. Почти грубо разкопча дънките й. Тя не се възпротиви. Остави го да я събуе. След това той смъкна панталона си и легна отгоре й. Тя се разкрачи.
Започна. Вътре. Навътре. Вън. Вътре. Навън. Навътре. Навън. Навътре... Продължаваше с все по-голяма енергия, почти ожесточение. По челото му изби пот. Тя пъшкаше под него. Потта се стичаше по гърба му, стичаше се по ръцете и краката му. От него се вдигаше пара, но се чувстваше като къс лед. Но продължаваше - навън, навътре... Не можеше да свърши... Навън... навътре... Започна да се унася... навън... замайване... вътре... тя стенеше... губеха се мислите... вън... гледаше тапетите... вътре... мозайка... вън... таван...
Стон.
........................................................................................
Той отвори очи. Беше съмнало. Огледа се. Видя няколко петна по дюшека. Тя лежеше на земята със затворени очи. Имаше няколко фаса до нея.
Запали си цигара. Издиша дима и се удари няколко пъти по бедрата, за да се стопли. Отиде до нея и я придърпа върху дюшека.
Беше доста тежка. Като къс лед.
Започна да се разхожда из стаята; реши да я събуди и да отидат да ядат някъде.
Побутна я. Тя не помръдна.
Той пробва пак без резултат.
Разтърси я с всичка сила. Тя беше мораво синя.
Устата й бе леко отворена, а устните бяха напукани и очертаваха черна дупка, малка и дълбока на фона на вкочаненото й лице.
Той се изправи бързо, ритна я с цялата ярост, която таеше и й изкрещя:
- Събуди се!
Мълчание.
Овладя се и започна да смъква тапетите от стените. Събра ги на купчина в средата на стаята и ги запали. Извади си цигара и докато пушеше, гледаше червеното на огъня.
Из стаята плъзна миризма на изгоряла хартия и лепило.
Той бавно се наведе над нея, целуна я по устните,... а след това разкопча дънките й и започна...
Навътре... навън...
10.11.1998 г.
Той гледаше стаята и се чудеше защо тя го бе накарала да я наемат. Погледна към нея - тя стоеше свита в якето си, а посинелите й устни трепереха от студ. Сивите му очи я погледнаха хладно. Той се приближи до нея и я прегърна.
Вече се мръкваше, а нямаха къде другаде да отидат. Сложиха дюшека на мозаечния под и седнаха. Не носеха никакви завивки. Само цигари. Бяха запалили по една и синкавият дим бавно пълзеше из празната стая.
Бяха се прегърнали, за да се стоплят, но нямаше никакъв ефект. Лежаха на дюшека и не можеха да заспят от студ.
Той отпусна лявата си ръка и я плъзна между краката й. Почти грубо разкопча дънките й. Тя не се възпротиви. Остави го да я събуе. След това той смъкна панталона си и легна отгоре й. Тя се разкрачи.
Започна. Вътре. Навътре. Вън. Вътре. Навън. Навътре. Навън. Навътре... Продължаваше с все по-голяма енергия, почти ожесточение. По челото му изби пот. Тя пъшкаше под него. Потта се стичаше по гърба му, стичаше се по ръцете и краката му. От него се вдигаше пара, но се чувстваше като къс лед. Но продължаваше - навън, навътре... Не можеше да свърши... Навън... навътре... Започна да се унася... навън... замайване... вътре... тя стенеше... губеха се мислите... вън... гледаше тапетите... вътре... мозайка... вън... таван...
Стон.
........................................................................................
Той отвори очи. Беше съмнало. Огледа се. Видя няколко петна по дюшека. Тя лежеше на земята със затворени очи. Имаше няколко фаса до нея.
Запали си цигара. Издиша дима и се удари няколко пъти по бедрата, за да се стопли. Отиде до нея и я придърпа върху дюшека.
Беше доста тежка. Като къс лед.
Започна да се разхожда из стаята; реши да я събуди и да отидат да ядат някъде.
Побутна я. Тя не помръдна.
Той пробва пак без резултат.
Разтърси я с всичка сила. Тя беше мораво синя.
Устата й бе леко отворена, а устните бяха напукани и очертаваха черна дупка, малка и дълбока на фона на вкочаненото й лице.
Той се изправи бързо, ритна я с цялата ярост, която таеше и й изкрещя:
- Събуди се!
Мълчание.
Овладя се и започна да смъква тапетите от стените. Събра ги на купчина в средата на стаята и ги запали. Извади си цигара и докато пушеше, гледаше червеното на огъня.
Из стаята плъзна миризма на изгоряла хартия и лепило.
Той бавно се наведе над нея, целуна я по устните,... а след това разкопча дънките й и започна...
Навътре... навън...
10.11.1998 г.
No comments:
Post a Comment