Ананас

Филип вече е почти на 2 години и половина. Общуването ми с него е като с равен. Често задаван въпрс е "Какво е това?" Понякога аз го питам, понякога той мен.
Понякога той пита и той отговаря, защото знае отговора. Ето, например, гледа кутия със сок от ананас и казва:
- Ябълка!
- Нее, - казвам аз, за да не расте в заблуждение от такава ранна възраст, - това е ананас.
- Не ананас! Яълка! - категоричен е той.
- Неее, ананас.
- Я-бъл-ка. - казва ми по-бавно, за да го разбера.
Това продължава известно време, като аз обяснявам за листата на ананаса, за вкуса, привеждам и доказателства, демонстрирайки познанията си по английски.
Накрая той се отказва, поглежда ме все едно ми казва "Както и да е, мисли каквото искаш" и отива да си играе с количките.
Аз изпитвам леко неудовлетворение заради недовършения си важен житейски урок и точно в този момент виждам ябълката, нарисувана върху кутията със сок.